Успях да гледам Ундина на Кристиян Петцолд (много харесвам последните му три

Успях да гледам  " Ундина "  на Кристиян Петцолд (много одобрявам последните му три заглавия – Barbara, Phoenix, Transit) преди немската му премиера на 2 юли. Филмът има две награди от  – ФИПРЕСКИ и " Сребърна мечка " за най-хубава актриса за Паула Беер (позната от " Лоши банки ", и ниска оценка в IMDb (5.9).



Ундина (Паула Беер) е витална и енергична млада жена, гид в музея за историята на към общината. В началото тя заплашва досегашния си другар – привлекателния и артистичен  Йоханес (Якоб Матшенц), че ще би трябвало да го убие, в случай че я напусне (наблягам на " би трябвало " ). Той го прави макар опасността, само че в кафенето Ундина се среща при случай (чупят аквариума, а фигурката в него на водолаз ѝ приказва преди това) с очарователния, непосреден и разговорлив мъж със сурови черти и пресипнал глас  Кристоф (Франц Роговски, следващия удивителен артист със " заешка джука " ). Странно, само че той се оказва... индустриален водолаз. Идилията сред двамата е цялостна, до момента в който един ден не срещат на един мост Йоханес и новата му другарка. Оттам всичко потегля надолу.



Филмът е по-човешка, интимна и обрана версия на  и преднамерено (така изяснява правилото Полански) върви мудно, протяжно, тягостно, съвсем те приспива, преди да те удари мощно и да ти изкара дъха . " Ундина " значи " русалка, воден дух " и очевидно има някакви условия, с цел да живее измежду хората...Заради единственото, което има значение – любовта, и жертвата, която тя е склонна да извърши в нейно име. Важното е, че обичаният може да продължи напред и свръхестествената им среща е запълнена от носталгичен спомен, добродушно примирие и великодушно позволение за друго и настрана благополучие.